Архитектурни шедьоври - 12 от най-красивите гари в света

Пътуването е нещо повече от просто преминаване от едно място на друго. То обединява хората, културите и историята. И когато става въпрос за пътуване, гарите играят ключова роля. Те са вратите към нови приключения, към нови местата, които да опознаем и където да срещнем различен свят и култура.  

Железопътните гари са своеобразна врата, прекрачвайки прага на която ние стъпваме в нов, непознат град или държава или се завръщаме отново на любимо място. Ето защо, архитектите се стремят да ги направят не само технически перфектни, но красиви и ефектни. Някои от гарите са много повече и от това - те са истински произведения на изкуство, които вдъхновяват и очароват със своята красота.  

В тази статия ще ви представим някои от най-красивите гари в света, които са доказателство, че пътуването може да бъде истинско изкуство. От мавританския стил на гарата в Куала Лумпур, през модернистичните линии на Лиеж-Гийомен (Liège-Guillemins) в Белгия, до часовникът Тифани и "галерията на шепота" в Гранд Сентръл Терминал (Grand Central Terminal) в Ню Йорк, тези гари са повече от просто транспортни възли- те са символи на културното богатство и историческото наследство на своите градове.

Започнете своето пътешествие с нас и се потопете в света на архитектурните шедьоври, каквито безспорно са тези невероятни гари. 

Започваме нашето пътешествие от Европа и града на много архитектурни шедьоври, сред които е и тази впечатляваща гара. Безспорно е една от най-великолепните и най-старите жп гари не само в Париж. Тя  е открита през 1864 г. и все още е една от най-натоварените и може би най-величествената в света.  Фасадата на сградата е украсена с двадесет и три женски статуи, всяка от които представлява дестинация, обслужвана от железопътната линия. Вътрешността на гарата е залята от светлина благодарение на високите прозорци, а стъкленият покрив представлява техническо и художествено съвършенство.

Елегантната сграда в мавритански стил с многобройни минарета и кули е построена през 1910 г. от английския архитект Артър Бенисън Хъбък. Той е ярък представител на своята епоха: от 1895 г. до началото на Първата световна война проектира около двадесет и пет обекта в Малайзия, които се смятат за част от архитектурното наследство на страната, след което се връща в Англия и не построява нищо повече. По време на Първата световна война, той отива на фронта, започва службата си с чин майор, а в края на войната е бригаден генерал. 

Гарата, построена от английския архитект, е била главният железопътен възел на страната в продължение на много десетилетия, но след построяването на новия KL Sentral през 1986 г. тя постепенно започва да губи значението си и сега оттук тръгват само крайградски влакове. Това обаче не променя факта, че тя влиза в списъка за най-красиви гари в света, които будят нашето възхищение. В сградата се помещава железопътен музей, където посетителите могат да видят парни локомотиви и вагони от колониалната епоха. 

Втората по големина жп гара в Италия, след гара Термини в Рим, е открита в Милано през 1931 година. Първоначално е проектирана по модела на Union Station във Вашингтон, но Мусолини променя драстично външния му вид. В допълнение към стоманения купол, проектиран от Alberto Fava, към проекта са добавени мраморен под и много скулптурни групи. 

Интериора на гарата е не по-малко впечатляващ от нейната фасада. 

Сградата на Казанската жп гара е построена в стил Арт Нуво от Алексей Щусев, който започва да проектира гарата през 1913 г. и привлича към проекта най-модерните художници на своето време  - Беноа, Кустодиев, Добужински, Лансерай, Серебрякова.

По редица причини, свързани с историята на ХХ век, строителството е завършено едва през 1940 г., не всичко, замислено от автора на проекта, е изпълнено. Въпреки това, гарата впечатлява със своята прецизна архитектура и детайлна декорация на интериора. 

Построена през 1898 г., тази историческа железопътна гара е отправна точка за пътувания до град Каназава и древните провинции Кага, Етидзен и Ното. Въведените модернизации през 2005 г., мнозина преценили като неподходящи. Тези промени включвали добавянето на  ултрамодерен купол от стъкло и стомана и гигантска дървена порта, като символика на японската култура. В последствие обаче, посетителите гласуват "за" и сега станцията успешно се конкурира с други забележителности на града, включително квартала гейша и бившите квартали на самураите. 

Железопътната гара Сиркеджи е известна с това, че е крайната точка на знаменития влак от миналото Ориент Ескпрес, който свързва Франция с Турция. Гарата е открита през 1890 г. и тя се превръща в портала между Европа и Азия. 

Гарата е впечатляваща със своя ориенталски стил и е имала за цел да внуши на европейските пътници в Истанбул образа на ориенталски град, загадъчен и величествен и в същото време предлагащ комфорт. Газовите фенери, които осветявали гарата, са донесени от Австрия. 

Построена през 1905 г., великолепната сграда на гарата в Антверпен е богато украсена с повече от 20 вида мрамор, но благодарение на извисяващите се сводести прозорци и капандури, които изпълват фоайето със светлина, тя не изглежда тежка.  

През петдесетте години сградата е била в лошо състояние, започнала да се руши и камъните започнали да падат от стените и сводовете. През шейсетте години те имало предложение да бъде разрушена, но за щастие не се стигнало до това. Започнала реставрация на сградата, някои от декоративните конструкции са били укрепени, други демонтирани, но в крайна сметка сградата очарова и днес със своето великолепие. Реставрацията отнела много време и е завършена през 2009 г. 

Подобно на много други старинни градове с остарели вече железопътни гари, и Ротердам се нуждае от централен железопътен възел, както и от високоскоростни и крайградски линии. Вместо да запази невзрачния терминал от 1957 г., градът възложи на група архитектурни фирми да работят заедно по новия комплекс, който отвори врати през март тази година. Централният елемент на дизайна е блестящият навес на главния вход под формата на бумеранг, изработен от неръждаема стомана, частично изолиран с дървена облицовка.

Сливането на студени и топли материали се повтаря и на влаковите платформи, където прозрачният покрив се поддържа от дървени греди. По-малко забележимо, но не по-малко впечатляващо е използването на 130 000 соларни клетки, разпръснати по цялата площ на покрива. 

Един от най-големите транспортни центрове на Белгийската железница съществува от 1842 г., чието последното въплъщение е проектът на Сантяго Калатрава. Испанският архитект умишлено пропуска фасадата, за да обедини два квартала, които преди това са били разделени от железопътните релси. Огромен оребрен свод, като океанска вълна, покрива хилядите пътници, които пристигат на гарата всеки ден. 

Гара King's Cross е построена за откриването на първото Световно изложение през 1852 г., проектирана от George Turnbull и Lewis Cubitt. По онова време стъклените покриви на двете железопътни депа се смятат за ултрамодерни. Сградата е обновена за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., като основният акцент в работата е западната зала, покрита с огромен купол, наподобяващ извънземен обект.  

Почитателите на историите за Хари Потър познават тази гара заради влаковете, които заминават оттук за училището за магия "Хогуортс". Разбира се, перон 9 ¾ не съществува в действителност, но за феновете на Джоан Роулинг има количка за багаж, вградена в стената между перони 9 и 10, точно на мястото, където героите от филма преминаваха, за да стигнат до перон 9 ¾. 

Първата централна гара е построена от транспортния магнат Корнелиус Вандербилт през 1871 г., но тази сграда е разрушена през 1903 г. Настоящата версия, завършена през 1913 г., продължава да бъде перлата в архитектурната корона на Ню Йорк.

Чакалнята с прозорци под формата на арки и масивни колони наподобява храм, а сред забележителностите са часовникът на Тифани намиращ се над информационното бюро и подземният ресторант Oyster Bar, до който се намира известната "галерия на шепота" Whispering Gallery.  Винаги има много желаещи да изпробват ефекта на керамичните арки и никой никога не остава разочарован.  

Сградата Gare do Oriente в Лисабон е построена за Международното изложение през 1998 г. Според плана на архитекта Сантяго Калатрава, който винаги се вдъхновява от природата в работата си, сградата трябва да наподобява скелет на риба, а покривът над релсите трябва да прилича на гора. В същото време е невъзможно да не забележим връзката на проекта с готическия стил, който е властвал в Европа от края на XII до XVI век.