Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Публикувано на 03/06/2019 от Реклама | Последна редакция на 12/06/2019 | Видяно 2 399 пъти
Кой е основният източник на мръсния въздух у нас?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Добрата новина: Вече всички са наясно, че основният източник на замърсяване на въздуха с фин прах, а и други далеч по-неприятни вещества, в България е отоплението на домакинствата с твърди горива. Според резюмето на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.) „основният източник на емисии на първични ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че представляват най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10„. То се вижда и с просто око всяка зима.

Лошата новина: Политиците, активистите и медиите остават слепи, глухи и неми за първоизточника на проблема, от който следват и съответните работещи решения. А той е пределно ясен и буквално крещи от данните по-долу.

Делът на потребление на твърди горива в България се увеличава

Делът на потребление на твърди горива в България се увеличава

фиг.1 Крайно потребление на енергия в домакинствата в ЕС, България и Германия

Ясно виждаме, че мръсната енергия, тоест делът на потреблението на твърди горива в България, се е увеличила от 35% до 40% в периода 1990-2017 г. като има преминаване от въглища към дърва. Топлофикационата услуга губи пазар, електричеството държи много висок дял, а газът е мръднал от нула до малко над нулата. Тук е важно да отбележа, че подредбата на легендата не е случайна – започва с най-мръсното гориво (въглищата); продължава през почти толкова мръсната, но наложената от климатичните политики, „зелена и ВЕИ“ алтернатива (дървесината); преминава през чистата за крайния потребител, но изключително неефективна за отопление, електроенергия (не повече от 35-40% от първичната енергия се превръща в полезна топлина); следва приложимата само в големите градове и масово нехаресвана топлофикация (основно захранвана на газ); и накрая стига до пряката консумация на природен газ, който безспорно е най-чистият и ефективен енергиен източник (почти 100% от енергийното му съдържание се превръща в топлина), както е видимо и на фиг. 2.

Газът е най-масовата енергия за отопление в Европейския съюз

Газът е най-масовата енергия за отопление в Европейския съюз

Фиг. 2: Относителни емисии на фин прах от различни източници на отопление при потребителя (данни: EPA). Електричеството не е пряк замърсител при потребителя, но производството му често води до значими емисии на замърсители (особено от въглища).

Неслучайно в Германия, а и в целия ЕС, газът предоставя най-масовата енергия за отопление, а последното формира средно от 50% до 90% от крайното потребление в домакинствата в зависимост от северната ширина на страната. И съответно замърсяването на въздуха там от домакинствата е сравнително ограничено – автомобилите играят доста по-значима роля.

За съжаление, тенденцията за ръст на потреблението на биомаса не е само българска – има я в целия ЕС. И заради нея общото потребление на твърдо гориво в домакинствата в ЕС стабилно стои над 20%, а газът замества най-вече потреблението на нафта. Оттук идват и хроничните проблеми на Европа с фините прахови частици, които според Европейската агенция по околна среда водят до преждевременната смърт на над 400 000 европейци годишно, макар че според мен това число е малко надуто. Да не забравяме: на думи Европа е зеленият лидер на света!

Нека видим какво се случва там, където имаме още по-големи градове, чиито жители се радват на доста по-чист въздух – в „не толкова зелена“ Америка.

Какво е крайното потребление на енергия в домакинствата в САЩ?

Какво е крайното потребление на енергия в домакинствата в САЩ?

Фиг. 3: Крайно потребление на енергия в домакинствата в САЩ

Там е просто: Американците са практически на газ (на север, който климатично е сравним с България) и електричество (на юг и пак произведено основно от газ). Дървесина (renewables) се ползва само в планините, а за въглищата отдавна са забравили. С една дума, ако не беше огромният трафик, в САЩ нямаше изобщо да говорят за „мръсен“ въздух, защото отдавна са преминали към чиста енергия за отопление.

В това време, Европа държи твърд курс към пещерите и за съжаление България се явява сред водачите – огромната част от нашите ВЕИ постижения се дължат на използването на дървесина за отопление като това е заложено и в драфта на новия Национален план за енергетиката и климата. Другата любима посока на европейските политици е т. нар. електрификация – от години те мечтаят да електрифицират отоплението, за да могат изцяло да декарбонизират икономиката. Писал съм вече за това безумие, но резултатите от него са очевидни и на графиките за Германия на Фигура 1 – за 27 г. делът на електричеството в крайното потребление в домакинствата практически не е мръднал. Няма, а няма и да има, луди да се топлят на ток при цена от 60 ст./квтч!

Всички знаем, че цената на електричеството за домакинствата в България е силно субсидирана и това не може да продължава още дълго. И когато се доближи до реалната си стойност, много хора ще потърсят алтернативи за отопление, а масовото, най-евтино и и политически подкрепяно решение днес, е биомасата. То обаче носи болести и всички сме наясно с това. Слънчевата и геотермалната енергия могат и трябва да бъдат използвани по-активно, но техният капацитет е силно ограничен – те не могат да осигурят количеството чиста топлина, от което всички имаме нужда. В това време през България ежегодно преминават около 15 милиарда куб. м. синьо гориво, докато икономиката ни ползва смешните 3 милиарда, а домакинствата – само около 10% от тях. Или както е казал народът: „Вода газим, жадни ходим!“

Днес най-сетне бе направена и първата копка на интерконектора България-Гърция. Трябва обаче да бъдат направени още много стъпки, за да стигнем това ниво на газификация, което е нужно, за да се радваме на чист въздух. Пари има. Какво чакат още нашите политици?

Автор на текста: Боян Рашев