Какво е крайното потребление на енергия в домакинствата в САЩ?
Фиг. 3: Крайно потребление на енергия в домакинствата в САЩ
Там е просто: Американците са практически на газ (на север, който климатично е сравним с България) и електричество (на юг и пак произведено основно от газ). Дървесина (renewables) се ползва само в планините, а за въглищата отдавна са забравили. С една дума, ако не беше огромният трафик, в САЩ нямаше изобщо да говорят за „мръсен“ въздух, защото отдавна са преминали към чиста енергия за отопление.
В това време, Европа държи твърд курс към пещерите и за съжаление България се явява сред водачите – огромната част от нашите ВЕИ постижения се дължат на използването на дървесина за отопление като това е заложено и в драфта на новия Национален план за енергетиката и климата. Другата любима посока на европейските политици е т. нар. електрификация – от години те мечтаят да електрифицират отоплението, за да могат изцяло да декарбонизират икономиката. Писал съм вече за това безумие, но резултатите от него са очевидни и на графиките за Германия на Фигура 1 – за 27 г. делът на електричеството в крайното потребление в домакинствата практически не е мръднал. Няма, а няма и да има, луди да се топлят на ток при цена от 60 ст./квтч!
Всички знаем, че цената на електричеството за домакинствата в България е силно субсидирана и това не може да продължава още дълго. И когато се доближи до реалната си стойност, много хора ще потърсят алтернативи за отопление, а масовото, най-евтино и и политически подкрепяно решение днес, е биомасата. То обаче носи болести и всички сме наясно с това. Слънчевата и геотермалната енергия могат и трябва да бъдат използвани по-активно, но техният капацитет е силно ограничен – те не могат да осигурят количеството чиста топлина, от което всички имаме нужда. В това време през България ежегодно преминават около 15 милиарда куб. м. синьо гориво, докато икономиката ни ползва смешните 3 милиарда, а домакинствата – само около 10% от тях. Или както е казал народът: „Вода газим, жадни ходим!“
Днес най-сетне бе направена и първата копка на интерконектора България-Гърция. Трябва обаче да бъдат направени още много стъпки, за да стигнем това ниво на газификация, което е нужно, за да се радваме на чист въздух. Пари има. Какво чакат още нашите политици?
Автор на текста: Боян Рашев