Миндерът във възрожденската българска къща
Обособеният кът до прозореца всъщност е архитектурно наследство от вековете. У нас, в българската възрожденска къща, миндерите до прозорците са били любими места за общуване и са играели ролята на съвременните трапезарии. Те са представлявали подиуми, постлани с черги и възглавници, на които се е събирало цялото семейство и гости да разговарят, да пият чай или кафе. В родопския край се е обособявало място, наречено „кьошк”, повдигнато кътче за сядане в летните дни, обикновено разполагано на чардака или в центъра на къщата. Най-красивото и светло пространство, където гостоприемните българи са пиели топла напитка и са посрещали близки хора.
Свързано:
Идеи за хол Място за четене: толкова малко, но толкова значимоАрхитектурата на Балканите е била сходна. Миндери и чардаци можем да видим в различните култури. У нас типичен такъв кът в родопския край е кьошкът. Така наричали пространството, което било мултифункционалният и най-красив кът от къщата. Повдигнат на около 30-40 см. от основния под, кьошкът е мястото, където се посрещали гости или се събирала фамилията. Поради това е бил обзавеждан с любов и внимание, за да покаже достолепието на господарите. Целият кьошк е остъклен с прозорци, от него трябва да се вижда всичко. И в ъгъла на еркера има прозорец, което издава стремежа на майсторите да вкарат светлина. Прозорците са с балансирани пропорции - характерни за архитектурните предпочитания в планинския регион. Те са ниски във всички родопски къщи, така че малко над или на нивото над миндера да е стъклото и в седнало положение да е гарантирана добрата видимост към природата, към съседите, към всичко наоколо. Освен дървената дограма прозорците винаги са с външна каса от дърво, а орнаментите по тях са издавали от кой район и селище са майсторите. И в днешно време, когато посещаваме някой стар български възрожденски дом, миндерите и кьошкът са местата, които ни впечатляват най-силно със своята красота, простота и с естествената светлина, която ги облива.