За някои хора есента е дъждовна, мрачна, създаваща тегава атмосфера. За любителите на красотата на ландшафта, есента е по-скоро плодотворно време, когато дори най-малката градинска площ може да се превърне в нещо възхитително. Намалява силата на парещите лъчи на горещото лятно слънце, есенните цветя разцъфват и удивляват със своите цветове, и човек, гледайки ги, може да реализира и най-смелите си идеи.
При полагане на грижи за градината през есента в началото, разбира се, трябва да премахнете остатъците от растения поразени от летните горещини. Изсушените тревисти растения се отстраняват от цветните лехи, събират се семената им - много хора предпочитат да си осигурят сами цветните семена. Накратко, всичко, което е пожълтяло и сега само разваля външния вид на градината, внимателно трябва да бъде отстранено. Настъпва нов есенен пейзаж, така че градината може да се промени до неузнаваемост. Есента предлага всички нюанси на пурпурно и златно, но това не означава, че не се наблюдават и други цветове.
Използвайки благоприятните условия на все още топлата, но същевременно и влажна есен за вашата градина. Засадените по това време на годината растения използват оптимално меките галещи слънчеви лъчи, въздушната и почвената температура, влагата на все още топлите есенни дъждове, а по-късно успяват да уловят и влагата на зимния сняг и пролетните валежи. Можем да засадим декоративни храсти и дървета, и цветни лехи, които така да развият пълните си качества и да превърнат нашия дом в красив и цветен оазис. Или да се засади разнообразна растителност - от иглолистни и широколистни дървета и храсти, оформящи конструкцията на двора и пъзела на цветните лехи. Падащите вече под по различен ъгъл от лятото лъчи, който не са така изгарящи, се прокрадват през оредяващата именящасвоите нюанси корона на дърветата около къщата. Виждаме как сянката от ствола на дърветата и тази от къщата, придават допълнителни нюанси, към цветната палитра на тревата небрежно покрита на места от вече паднали листа. Къщата е с оранжева стена в тон с преобладаващите краски през есента и сякаш по-скоро тя допълва есенния вид на градината от колкото обратното. Бялата ниска ограда има и тя има своето място. С нейната вълнообразна форма, през която се прокрадва наситенозелена растителност, давайки последната краска към цялостната картина за баланс.