Най-добрият приятел на малкото жилище е падащото легло, наричано още леглото на Мърфи. Легендата разказва, че Уилям Мърфи е бил ухажван оперен певец, който по принуда живеел в едностаен апартамент в Сан Франциско. Етикетът и моралът на времето не му позволявал да покани жена в малкия си дом, който на практика представлявал спалня. Хрумнало му, че леглото може да бъде вградено в стената, като по този начин ще си спечели повече свободно пространство за гости. В последствие около 1900 г. Мърфи патентова падащото легло и основава фирма за производство на мебели в Щатите.
Чували сте за закона на Мърфи, вероятно сте го и изпитвали на гърба си. А знаете ли за леглото на Мърфи? Точно него виждате представено на този колаж от две снимки. Известно предимно като падащо легло, то е гениално интериорно решение за оптимизиране на пространството в малки жилища. С негова помощ едно и също помещение през деня може да бъде дневна, а вечер да се превърне в спалня. Тук виждаме много елегантно изпълнение на въпросното падащо легло, което в дневния си, инкогнито вариант, представлява бяла стена, която спокойно би могла да влезе и в ролята на екран за прожектиране по време на приятни семейни кино-вечери. Вечер, върху пухкавия бял килим, застлан върху белия дъсчен под, се спуска легло, спокойно побиращо двама души и способно да осигури необходимия им комфорт по време на сън. Голямото легло стъпва върху високи 15-20 сантиметра крачета, в случая матракът му е облечен в светло сиви и тъмно сиви нюанси, освежени от покривало, поделящо си оранжев и червен цвят. Предвидени са и декоративни възглавнички, две по-големи в бяло и сиво хоризонтално райе, една по-малка сива и друга малка в тъмнокафяв цвят, обкантена в бяла дантела. Когато голямото легло освободи пространството от себе си, вдигнато нагоре, до него застава изискано кресло в светло бежов цвят. През цялото време свидетел на трансформациите в мебелировката на това помещение става висок дизайнерски лампион, чиято крушка е скрита зад множество наподобяващи пендари елементи.