Това, което много често не се взема предвид при проектиране на плоския покрив и което застава в основата на бъдещите проблеми, е показателят точково натоварване на изолацията с каменна вата.
Основният параметър, който погрешно се използва за взимане на решения по отношение на материалите за изолация на покрива е т.нар. „якост на натиск“. По принцип, той е достатъчно добра изходна точка, когато говорим за механичните свойства на продуктите при плоски покриви с нисък интензитет на трафика. В действителност, обаче точковото натоварване е техническият параметър, който определя колко добре ще се справи покривът при необходимост от по-интензивен трафик. Експертите знаят, че простите технически спецификации, като „50 mm дебелина на горен слой на изолацията от 70 kPa и долен слой с дебелина 100 mm от 30 kPa“, не могат да дадат реална представа за истинската способност на продукта да създаде условия за покрив с висока устойчивост на ходене.
Понякога точковото натоварване е посочено в продуктовата документация и стойността му изглежда достатъчно голяма в сравнение със стойностите в килопаскали (kpa). Ако разгледаме горния пример, продуктът би трябвало да има точково натоварване от 600 N, но за инвеститора или крайния потребител тази стойност и нейната ефективност остават неясни. Много често, това точково натоварване се отнася само до най-горния слой изолация, но не и до пълната ефективност на двата слоя, които обикновено се монтират. Долният слой може да постигне само 300 N и е очевидно, че при така посочената му по-голяма дебелина, цялостната издръжливост на ходене на покрива е погрешно изчислена и едва достига до приемливи нива. Това е и причината, при монтаж на фотоволтаични инсталации, клиентите и инвеститорите често да остават разочаровани от издръжливостта на покрива и необходимостта от допълнителни разходи за ремонт от натрупване на вода или повреди по хидроизолационните мембрани.