Произведенията на Пол Станкард носят дълбоко послание, олицетворяващо връзката между живота и смъртта като неразривно цяло. Това обяснява присъствието на малките човешки фигури, които заедно изграждат по-големи елементи, като кореновата система на цвете например. Същото това представяне на жизнения път не като начало и край, а като трансформация от едно състояние на материята в друго, присъства и чрез свежите и изсъхнали растения. Цветята са прекрасни учители, които показват нагледно преходността на съществуването, но не като фатална неизбежност, а като красотата и мъдростта на промяната. Това философско учение е умело застъпено макар и в миниатюрен вид в преспапиетата на керативния им създател.