Източник - Христо Узунов
Село Гърбище се намира в община Ардино, Източни Родопи. Разпръснати из планината, в околността могат да се видят махали с изоставени от собствениците си къщи. Вече рушащи се, придават на местността особена магнетичност с нотки на носталгия.
Ако решим да направим по-глобално разделение на градините като вид, бихме могли да се спрем на два основни. Едните са градини с интензивна човешка намеса. Те са добре организирани, особено ако с тях се занимава професионален озеленител, всичко в наличната площ е перфектно режисирано. Другите са градините, които природата сама си отглежда. Тя няма специален план как да съчетае цветята по височина, цвят, форма, и въпреки това винаги всичко ѝ се получава перфектно. Затова и опитните градинари предпочитат да черпят вдъхновение от природата, да я имитират. Колкото по-естествена е една градина, толкова повече красота има в нея. На снимката, която е показана тук, виждаме пример за градина, създадена от природата, без човешка намеса. Мястото, което виждате, се намира в Източни Родопи, село Гърбище, което е част от община Ардино. Някога тук са живели хора, които вероятно са се грижили за своите градини. Нещо ги е накарало да напуснат местността и сега тя живее собствен живот, макар и белязан с доза призрачност. На заден план, отдясно, се вижда изоставена сграда на два етажа. Някогашната къща е останала без стъкла на прозорците, мазилката ѝ е олющена. Въпреки неугледния си вид стои като естествено продължение на градината пред и около нея. А това е едно съвсем семпла градина с тревисти растения, чиито листа на места са леко пожълтели, контрастиращи с червени плодчета, навярно шипка или дренки.