Последното ни предложение е за една също толкова голяма палма и не по-малко красива. За разлика от чилийската Юбея обаче, Вашингтония Робуста ще ви удиви с бързия си растеж и лесно отглеждане. Тя обича влагата, а през зимата може да издържи при условия на -6 градуса, но ще й бъде необходимо допълнително отопление.
За да си изградите великолепна зелена градина, винаги можете да се доверите на професионалистите по озеленяване, които да преобразят двора ви и да го превърнат в мечтаното местенце за почивка и спокойствие, или да ви дадат полезни съвети за саксийните растения на балкона. Направете безплатна заявка за изпълнение на проект, след което ще получите конкурентни оферти с възможност да разгледате дейностите и клиентските отзиви на фирмите, което неминуемо ще улесни крайното ви решение.
Палмите са екзотични, красиви и носят директни послания за плаж, море и лято. Това обаче по никакъв начин не може да ни лиши от възможността да ги отглеждаме в градината си и по време на студените месеци. Има видове палми, които са достатъчно издържливи, за да понесат и устоят на зимния студ и характерните за него ниски температури. На снимката, която ви показваме тук, виждаме няколко палми, които гордо са се извисили към светло синьото небе. Ботаническото име на тези палми е Вашингтония Робуста, и както можем и сами да забележим от събралите се на това място десетина представители, при правилно отглеждане, може да стане наистина висока. Специалисти в отглеждането на палми споделят, че този вид се отглежда с лекота, темповете му на растеж са бързи. Също така този вид палми обичат да има влага, зимните температури, с които биха се справили, стигат до шест деления под нулата. Възможно е обаче да е необходимо осигуряване на допълнително отопление. При внимателно вглеждане във високите стволове на Вашингтония Робуста можем да забележим, че кората им е светло кафява, в горната част, към короните, се бели, и остава оголен, гладък и почти бял участък от ствола. Самите корони на палите в долната част имат светло кафяви листа, а над тях финалът е с шапка от наситено зелени иглолистни къси клончета. Последните, ако се видят самостоятелно, лесно могат да се объркат с клончета от бор.