Пасивен дизайн и климатична адаптация
Много древни сгради са били проектирани така, че да „работят заедно“ с природата. Египтяните ориентирали пирамидите си по астрономически събития, а гърците и римляните включвали вътрешни дворове, които осигурявали вентилация и естествено охлаждане. Персийските „бадгири“ – високи вентилационни кули – насочвали хладния вятър към жилищните пространства и така осигурявали комфортен микроклимат дори в пустинята.
В Япония традиционните „мачия“ са използвали вътрешни градини и плъзгащи се стени за адаптиране към сезоните. Викингите в Скандинавия строяли къщи, частично вкопани в земята – заради изолацията и стабилността.
➡️ Днес: Тези принципи се прилагат чрез пасивни сгради – архитектурен подход, при който се използва естествена вентилация, ориентация спрямо слънцето и масивни стени за запазване на топлина. Резултатът е по-ниски разходи за енергия и по-здравословна среда.