Как работят дишащите сгради?
В основата на дишащата строителна технология лежи интелигентна комбинация от дизайнерски характеристики и материали. Кожата на сградата – нейната външна повърхност – става активен участник в регулирането на въздушния поток.
Порести материали: Специални материали като аерогел, изолация на био основа и вентилирани фасади позволяват на въздуха да се движи свободно, като същевременно предлагат термична защита. Тези материали са проектирани да „дишат“, помагайки за поддържане на вътрешен климат, който е едновременно удобен и енергийно ефективен.
Вентилационни пътища: Дишащите сгради са проектирани със стратегически разположени вентилационни отвори, включително работещи прозорци и вентилационни отвори в стени, тавани и подове. Тези пътища позволяват на въздуха да циркулира естествено, премахвайки влагата и застоялия въздух, като същевременно внася свеж въздух отвън.
Адаптивна облицовка на сграда: Някои иновативни обвивки на сграда реагират на промените в околната среда. Например адаптивни фасади или динамични прозорци, които се настройват въз основа на външни метеорологични условия, могат да се отварят или затварят, регулирайки вентилацията според нуждите. Това създава динамичен баланс между енергийната ефективност и качеството на въздуха в помещенията.
Биоклиматичен дизайн: Дишащите сгради често интегрират принципи на биоклиматичен дизайн, които отчитат местния климат и топография. Оформлението на сградата е оптимизирано, за да се възползва от преобладаващите ветрове, осигурявайки постоянен естествен въздушен поток в цялата конструкция.