Невроинклузивният дизайн има за цел да направи средата по-достъпна за широк спектър от неврологични профили чрез адаптивни и чувствителни към сетивата решения. Това включва управление на светлината, акустиката, тактилните повърхности, ориентацията в пространството и възможностите за избор и контрол.
Подходът стъпва върху принципите на универсалния дизайн, но поставя акцент не толкова върху физическата достъпност, колкото върху сензорните и когнитивните нужди. В съвременните проекти все по-често се включват зони за уединение, регулируемо осветление, меки или звукопоглъщащи повърхности и ясна визуална навигация, които намаляват претоварването и усещането за хаос.