Влиянието на затворените пространства и остъкляването
Спецификата на местната архитектура и навикът за остъкляване на балконите също играят ключова роля в този процес. Когато един балкон бъде затворен с дограма, той престава да бъде „външно пространство“ и започва да се възприема като допълнителна стая. Това психологически ни дава разрешение да го напълним с предмети, които не бихме оставили на открито под дъжда и снега. Остъкленият балкон се превръща в хибридна зона. Той е достатъчно изолиран, за да пази вещите, но достатъчно отделен от уютния интериор, за да не ни пука колко разхвърлян изглежда. Така, в опит да спечелим още малко полезна площ, често губим единствената си връзка с външния свят и небето, заменяйки ги за още няколко квадратни метра хаос.
Балконът се превръща в склад най-често не защото липсва желание за уют, а защото липсват ясни решения за съхранение и навик да се взимат навременни решения за вещите. Когато подходим към него като към реална част от дома, а не като към временно място за всичко излишно, той може отново да стане пространство за почивка, въздух и малко повече спокойствие.