При проектирането на споделено пространство, ясно определените зони помагат на всеки обитател да чувства, че има свое собствено място – дори в една и съща стая. Това може да се постигне без изграждане на постоянни прегради. Един ефективен метод е да се използва библиотека, завеса или балдахин, за да се създадат фини разделения между зоните за спане или да се предложи усещане за уединение. Друга стратегия включва визуално зониране – използване на килими, различни цветове на стените или тапети, за да се обозначат отделни зони в стаята.
Включването на вертикални елементи също може да бъде полезно. Например, легло на два етажа за дете с бюро или кът за четене отдолу не само разделя дейностите по височина, но и използва по-добре ограниченото пространство на пода. В обстановка родител-дете често е по-практично леглото за възрастни да се постави по-близо до вратата, а леглото на детето – близо до прозореца. Това създава психологическа дистанция, като същевременно запазва цялостната атмосфера в стаята. За две деца, особено на различна възраст, огледалното оформление на стаята от всяка страна може да насърчи чувството за баланс.