Страховити сгради от времето на комунизма

Дворец на Съветите е неосъществен грандиозен строеж на административна сграда в Москва, който да символизира единството на съществуващия по това време Съветски съюз. За архитектурния проект е бил обявен конкурс, на който се явили множество руски и чуждестранни архитекти. В крайна сметка спечелил проектът на Борис Йофан. Ако беше построена, това щеше да е най-високата сграда в света-415 м, заедно с огромна статуя на Ленин на върха. В комплекса се предвижвала огромна конгресна зала с 21 000 места. За да бъде реализиран този строеж, в края на 1931 г. е взривен най-високият православен храм в света-"Христос Спасител". Изграждането на Двореца на съветите започва през 1932 г. До началото на Втората световна война е построен фундамента. По време на войната обаче подготвените за строежа металните конструкции се използват за противотанкови заграждения. В следвоенните години проектът бил замразен по липса на средства. През 1958-1960 г. във фундамента на двореца е направен най-големият в света зимен открит плавателен басейн. След разпада на СССР, през 90-е години басейнът е закрит, а на негово място е построен нов храм "Христос Спасител"-точно копие на стария.

За по-младите поколения времето на комунизма е само странни истории, които на някои изглеждат страшни, на други-по своему екзотични. Този период обаче е оставил своите следи в много аспекти от историята на редица държави. Неизбежна част от наследството на страните, които бяха зад "желязната завеса", са сградите от времето на комунизма. Някои от тези архитектурни творения са имали ужасяващо предназначение, други са просто с колосални размери или характерните недодялани ъгловати форми, трети са зловещи в своята разруха. На всички от тях приляга определението "страховити" и сега ще разгледаме някои от стотиците примери на характерната за тоталитарните режими монументална и прекалено грандиозна архитектура.

Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1949 г. в центъра на София, срещу Националната художествена галерия, с цел да бъде съхранявано балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Архитект е Георги Овчаров, в проекта участват също Рачо Рибаров и Иван Данчов. Мавзолеят е изграден почти напълно за изключително кратко време. 

Смъртта на Георги Димитров настъпила на 2 юли, а мавзолеят е почти готов на 10 юли. След демократичните промени, на 17 юли 1990 г., е взето решение мумията да бъде погребана. Това е извършено още същата нощ на Централните софийски гробища. След това се водят дебати за съдбата на сградата, докато на 21 август 1999 г., след правителствено решение, тя е разрушена.

Мавзолеят на Ленин се намира на Червения площад в Москва, близо до Кремълската стена. Изграден е по проект на архитекта Алексей Шчусев, веднага след смъртта през 1924 г. на съветския комунистически лидер Владимир Ленин. В мавзолея е изложено балсамираното тяло на последния.

През периода 1953 – 1961 г. там е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин, след което е погребано. Периодично в Русия възникват дискусии дали да не се погребе и Ленин и какво да се прави с мавзолея. За момента сградата е една от туристическите забележителности на руската столица.

"Ан Хуа" е жилищна сграда и се намира в района Ерхуан в Пекин. Тя е завършена през май 1960 г. и въплъщава идеите на Мао Дзъдун за изграждане на народни комуни, в които някои дейности от домакинството се извършват общо от всички живеещи в сградата. Например, първият етаж представлява огромна столова за 2 000 души, докато в отделните жилища не са предвидени помещения за кухни. "Ан Хуа" е една от трите подобни сгради построени в Пекин. Другите две вече са разрушени, докато "Ан Хуа" все още е обитавана, предимно от възрастни хора. За олимпиада в Китай през 2008 г. сградата беше боядисана в розово.

Палатът на парламента в Букурещ, Румъния, наричан "Дом на народа" до демократичните промени в страната от 1989 г., се счита за втората по големина административна сграда в света, след Пентагона в САЩ. Дълъг е 270 м, широк-240 м, висок-86 м, като има и 92 м под земята. Сградата е разположена на 12 надземни и 8 подземни нива, като от последните напълно изградени са само 4. Палатът на парламента разполага с 1100 помещения. Внушителните размери на комплекса са отражение на мегаломанското мислене на румънския диктатор Николае Чаушеско. Строежът е започнал през 1984 г. по проект на румънски архитекти, като са използвани само румънски материали–дърво, камък, мрамор и др. Пректът е погълнал огромна сума пари, която не може точно да бъде установена, но се предполага, че е около 3,3 млрд долара, които са усвоени за сметка на редица битови ограничения за обикновените румънци. След 1989 г. е поставен въпросът за разрушаване на сградата, но надделява прагматизмът и в нея се премества да работи румънският парламент.

Ларгото на София се нарича комплекс от обществено-административни сгради и други архитектурни обекти в центъра на града, около площад "Независимост ". Комплексът е построен в началото на 50-е тодини на ХХ век.  Проектът е дело на колективен труд, в който участват български архитекти и някои чуждестранни консултанти. На снимките може да видите строежа на Ларгото в средата на миналия век, изглед от 1984 г. и съвременния му вид.

Ларгото е построено върху руините на софийския център след бомбандировките по време на Втората световна война и е пример за типична сталинистка архитектура. Изпълнена е по-голямата част от предвидения архитектурен ансамбъл - сградите на Министерството на тежката промишленост (днес на Министерски съвет) и  Централния универсален магазин (ЦУМ), а от другата страна на уличното платно - Министерството на електрификацията (днес Президентството) и хотел "Балкан" (днес "Шератон"). На западната страна на площада, срещу Партийния дом, е бил планиран 14-етажен Дом на съветите, но той не е изграден. На снимките може да видите строежа на Ларгото в средата на миналия век.

Изглед  на съвременния вид на Ларгото.

Английската фотографка Ребека Личфийлд (Rebecca Litchfield) предприема 10 пътувания из Източна Европа, включително България и прави поредица от вълнуваще снимки. Тя е заснела изоставени сгради на училища, болници, заводи, мемориални комплекси и дори секретна радарна станция. Понякога работата на Личфийлд е била рискована, защото е запечатвала своите фотоси, покачена на нестабилна платформа или е имала проблеми с властите, тъй като са я мислели за шпионка. Снимките, които е направила, предизвикват философски размисли за възходи и падения и за превратностите на историческата съдба. Фотографиите са събрани в поредица, наречена "Soviet Ghosts" и издадени в книга със същото име. Ето някои от снимките на Ребека Личфийлд:

Ребека Личфийлд е особено впечатлена от останките на дома-паметник на БКП (Българска комунистическа партия) на връх Бузлуджа и прави там едни от най-интересните си снимки. Заснемано е през зимата и атмосферата е уникална–обковани с лед стени, подове покрити със навявания от сняг и тук-там останали блещукащи частици от някогашните мозайки.

Тъй като тази сграда се намира в България, ще й отделим специално внимание с кратка информация за историята й. Паметникът на връх Бузлуджа е построен през 1981 г. по проект на архитект Георги Стоилов в чест на 90 години от Бузлуджанския конгрес, когато се приема, че са положени основите на комунистическата партия у нас. Общата височина на паметника е 70 метра, а най-високата му част е пилон с вградени две 12-метрови петолъчки, за които се смята, че са рубинени.

През 1992 г. сградата е одържавена и запечатана, след което започва да се разграбва и е оставена на саморазрушение. По решение на правителството през 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на БСП. По този начин е изглеждал паметникът в годините на неговата слава.

След тази разходка назад в историята, може би е време да помислите за вашите интериорни проекти за дома. Необходимите за тях съветници и интериорни специалисти може да откриете в MaistorPlus. Направете безплатно запитване за желаната ремонтна дейност и изберете най-добрата за вас оферта.