Концепция, здраво стъпила върху любовта към земята

Последна редакция на 29/03/2024 от Павлина Георгиева
Източник | Видяно 776 пъти

Водено от желанието си да живее в хармония с природата, италианско семейство изоставя динамичния си живот в Рим, за да постави ново начало в тихата и спокойна провинция Остуни. Там очакванията им са да бъдат по-близо до природата и надеждите им се оправдават. Въздухът на новия им адрес е по-чист, времето тече по различен начин, мислите се успокояват. Преди да придобие видът, в който я виждаме сега, бялата къщичка минава през сериозен реставрациоен процес. В реализацията ѝ е заложена концепцията за силна връзка със земята, затова не е случайно, че основно използваните материали в строежа ѝ, са камък и стъкло.

Вижте още: Пленително красива къща, скрита под скалите в Ню Мексико

Свързано:

Идеи за къщи Очарование от камък и стъкло сред маслинови дръвчета в италианската провинция

Вероятно са необходими солидни дози смелост, авантюристичен дух и щипка лудост, за да се реши човек да изостави добре уредения си живот в столицата на Италия, и да започне на чисто в провинцията. Всички тези качества изглежда са били присъщи на италианско семейство, което изоставя Рим, за да види какво има да му предложи далеч по-спокойната провинция Остуни. Там метрото не е на няколко преки от дома, нито пък Колизеумът се вижда от прозореца или балкона, но за сметка на това кристалното синьо небе, тишината и балансът са в изобилие. Нещо, което никой космополитен град не може да предложи. Къщата, към която се е устремило италианското семейство, откриваме на показаната тук снимка. Отначало тя изглежда различно, има нужда от значителна рестанразия. Тандем от архитект и инженер се заема с проектирането ѝ и както визуално можем да се уверим, отлично са се справили със задачата си. Плочата пред къщата, както и самата къща, са направени в голямата си част от камък. Покривът е комбинация от плоски и куполовидни участъци. Фасадата е в бял и блед песъчлив нюанс. Цялостното внушение е за дошъл от далечни отминали времена замък, който обаче е взаимствал и някои съвременни щрихи. Не можем да не обърнем специално внимание и на една синя костунерка, която се "разхожда" по ръба на една от стените.